На този ден през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между

На този ден през 1878 година е подписан Санстефанският кротичък договор между Русия и Османската империя, с което се поставя краят на Руско-турската война от 1877-1878 година Датата 3 март поставя начало на Третата българска страна.Санстефанският кротичък контракт е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от съветска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска.

Договорът е прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19. Съгласно тях България се учредява като самостоятелна, само че васална страна с граници, които обгръщат с дребни изключения съвсем всички земи в европейската част на Турция, обитаеми с българи.

Общата й повърхност възлиза на повече от 170 хиляди кв. км.Тя има редица права, в това число и да желае признание и от други страни отвън подписалите Санстефанския кротичък контракт, както и правото на интернационалните търговски връзки и на търговски представителства; да подписва търговски, финансови и административно-правни контракти със единодушието и утвърждението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния интервал, както и да има лична армия и полиция.

За първи път Трети март се празнува през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 година, Държавният съвет приема " Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество ".

В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се празнува като ден на " Заключаването на С. Стефанский контракт ".Неупоменаването на император Александър Втори се изяснява с обстоятелството, че през 1881 година той е погубен и е завещан от неговия наследник Александър Александрович.

Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 година се утвърждава лист на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на " Освобождението на България ".

През 1911 година е признат нов Закон за празниците и неделната отмора, само че и в него 19 февруари продължава да попада като ден на " Освобождението на България ". Този закон остава до октомври 1951 година, когато публично е анулиран от Кодекса на труда.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата надлежно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 година остарял жанр, става 3 март по нов жанр. За първи път по новия жанр 3 март е празнуван през 1917 година.

Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 година според разпореждане на Министерския съвет за установяване на неприсъствените дни през календарната 1950 година 3 март за първи път не е включен в листата на неприсъствените дни.

Еднократно като формален празник денят е маркиран през 1978 г. във връзка на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на Централен комитет на Българска комунистическа партия и на Министерския съвет 3 март е възобновен като формален празник.

С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 година и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е оповестена за народен празник.